Днес, провокиран от един пост в блог пространството тук, се замислих отново за правото на мнение и свободното изказване на личната позиция. Аз вярвам в това. Гордея се, че поне правото да притежаваме и изказваме собственото си виждане за света около нас  и ставащото в него все още се зачита, дори и в малката ни, смотана държавица. Държа да знам, че ако поискам - ще ми бъде дадено пространство да кажа какво мисля по даден въпрос.

И тук идва тънкият момент.

Това, че имаш позиция не значи непременно, че трябва да я изкажеш. Първо, има си място и време за това. Ако се изцепиш ей така за спорта, най-малкото олекваш самият ти. Второ, ако не са те питали е проява на доста лош вкус да си натрапваш мнението. И трето - не ви ли се струва, че изведнъж всички сатанаха експерти? По всичко? И много, ама много държат да ви обяснят как стоят нещата по дадена тема. По всяка тема...

Въпросът ми е: Е ли е възможно ( :D ) някак да се различават "експертите" от хората с мнение по всяка тема, една лична и невинаги подплатена с аргументи позиция, която те много държат да споделят с вас и да ви я натякват докато най-накрая не кимнете (уморен от глупости) само и само за да млъкнат?!

Или, както беше казал някой, "никога не влизай в спор с глупак, околните няма да направят разликата":) Поздрави!

По отношение изказването на позиция, мисля че всеки има право на това, стига да не я абсолютизира и натрапва. Струва ми се, че интернетпространството отговаря напълно на това изискване. В края на краищата същото важи и за останалите информационни "механизми" /не можах да намеря по-точен термин/. Ако не споделяш списването на вестник, просто няма да го четеш. Ако не харесваш ТВ, просто няма да я гледаш. И т.н. Същото важи и тук.
Винаги съм споделял тезата, яе в спора е истината. Разбира се, когато всичко е коректно. Поздрави